ДЕТАЙЛИТЕ:

В България всички мъже разбират от три неща и това са политика, футбол и ... вино. Почти няма български мъж, който, след като е разбрал с какво се занимавам да не се е впуснал в монолози за това колко много разбира от вино и какви страхотни вина пие (в повечето случаи евтини киселяци) и да не е искал веднага да ми изпрати една бутилка от виното на баща си, или още по-лошо от собственото си, за да ми покаже що е то добро вино. Все още у нас се шири представата, че виното е мъжка работа и че жените освен от време на време тихичко да попийват бяло винце в ъгъла, нямат друга връзка с виното. Както често става, реалността не би могла да бъде по-различна:

- решението за всяка втора покупка на вино в световен мащаб, а отскоро и в България, се взима от жени;
- изследвания показват, че жените имат повече вкусови рецептори и че повече жени са свръхнадарени дегустатори;
- процентът на жените-уайнмейкъри не съществува като конкретна статистика, но през последните десет години влиянието им върху качеството и стилистиката на вината е ясно забележимо.

България се оказва доста женска във винено отношение. Едни от най-успешните, интересни и със собствен облик вина се правят изцяло от или с решаващото участие на жени – Адриана Сребринова (Maxxima, Sensum, Le Cubiste, Dux, Les Amis и Canyon Park), Бойка Стоева (Винпром Русе), Десислава Байчева (Едоардо Миролио), Екатерина Гаргова (Вила Любимец и Вила Хисар), Елена Матеева (Винпром Търговище), Капка Георгиева (Домейн Бояр - Солитер), Наталия Гаджева (ВИ Драгомир), Снежана Мутафчийска (Белведере България) и др.

Дегустационният ландшафт, в световно отношение твърдо в мъжки ръце, у нас като че ли се оформя от жени: Вили Гълъбова (първият бъдещ Master of Wine на България), Ефросия Благоева (Винен наблюдател), Ивелина Иванова (Vintage club), Лияна Стоилова (Wine.Unlimited), Стефка Свещарова (майстор-сомелиер и движеща сила на варненското винено общество), Юлия Костадинова (член на екипа на сп. “Бакхус” от основаването му), моя милост (Австрийска винена академия).

ТРИТЕ ВИНЕНИ ИСТОРИИ:

УСПЕХЪТ: Jancis Robinson

Един от най-влиятелните винени критици на нашето време - Джансиз Робинсън – е възпитаник на университета в Оксфорд, където учи математика и философия и където се случва и първата й съзнателна среща с виното. Както казва самата Робинсън, когато любовта ти към добрата храна не е от вчера, отдаването и на доброто вино следва съвсем естествено. При нея това става с бутилка Chambolle Musigny Les Amoureuses 1959 (бургундско червено). По всичко изглежда, че страстта й е на път да прерасне в професия, но писането за храна и вино по това време в Англия (60-те години на 20 век) се счита за безнадеждно фриволно, така че Робинсън трябва да изчака няколко години със започването на кариерата си. След една ваканция в Прованс, Франция обаче тя се завръща твърдо убедена, че иска да работи нещо, свързано с храна и вино. Журналистическата й кариера започва през 1975 година като редактор в сп. “Wine & Spirit”.

След това като че ли не никой и нищо не може да спре кариерата й и днес тя е единствената, чийто авторитет се изправя срещу този на т. нар. “Император на виното” – Робърт Паркър. Като англичанка, която настъпва срещу американец тя го прави с голямо, макар и прикрито от добрите маниери, удоволствие и техните словесни войни често забавляват винения свят. Поучително е как понякога сетивата на двата най-големи авторитета оценяват едно вино по коренно различен начин (и за пореден път напомнящо, да не взимаме оценките на вината прекалено на сериозно).

През 1984 година Робинсън е първият човек, извън търговията с вино, който минава през неприятно тежкия изпит за Master of Wine, а през 2003 кралица Елизабет II я награждава с Order of the British Empire. Който получава ордени има право да се грижи за някоя кралска нужда; така прави и мисис Робинсън, която консултира кралската изба.

Днес Джансиз Робинсън е едно от най-уважаваните имена в областта на винената журналистика и може би най-големият авторитет в областта на образователните и енциклопедични трудове за виното. Нейният The Oxford Companion to Wine се счита за най-обхватнaта и задълбочена винена енциклопедия на нашето време, а The World Atlas of Wine, за чието написване тя партнира на Хю Джонсън – за един от водещите винени атласи. Присъствието й в качеството на водещ на винени събития или на международен съдия е търсено по цял свят.

НЕПОКЛАТИМАТА ВЯРА: Lalou Bize-Leroy

Лероа е едно от големите имена във френското вино. Малко хора, освен професионалистите и колекционерите на вино са го чували и са наясно с влиятелността му. Един от клоновете на семейството е свързан с Domaine de la Romanee-Conti (DRC) в бургундското селце Вон-Романе, чийто вина се числят към едни от най-скъпите на света.

Бутилка Romanee-Conti или La Tache на DRC се продава само в комбинация с 11 други, не толкова престижни, вина и често напуска избата на цена от над 500 евро (за бутилка).

Отличен дегустатор, страстен алпинист и пламенен поддръжник на биодинамиката, Лалу Лероа е част от материала, не защото вината й са непостижимо скъпи за огромна част от населението на тази планета, а защото жените не само във виното, но и във всяка друга област биха се гордели с такава представителка.

Лалу Лероа е една от двете дъщери-наследнички в Домейн Романе-Конти и дългогодишен изпълнителен директор на имението. След скарване със сестра си, чиято цел е да замести Лалу със собствените си синове (изненада!), тя е принудена да напусне поста си. Раздялата с любимото имение, етаблирането на чиито вина се дължи в огромна степен на Лалу, я разстройва дълбоко. За щастие, семейството разполага с още една семейна изба във Вон-Романе – Домейн Лероа – където Лалу е оставена да “си играе” и откъдето не се очаква конкуренция на вината на Домейн Романе-Конти. Лалу се хвърля в играта с двойно по-голямо ожесточение от преди, защото сега има свободата да прави вино така, както иска: 100% биодинамично и с изключително ниски добиви, които дават на вината рядко срещана концентрация, дълголетие и незабравим тероарен характер. Заради нечувано ниските й добиви (около 10 хл/ха при нормални за Бургундия около 45) целият винен естаблишмънт в Бургундия въстава срещу нея и я заклеймява като срам за винарството.

Както подсказва заглавието, всичко това няма никакъв шанс да отклони мадам Лероа от предначертания й път и днес цените на вината й са почти равни с тези на DRC. Нейното Musigny реколта 1990 напуска избата на 1 073 долара за бутилка, а актуалната му аукционна цена е около 2 500 долара.

Заслужава си човек да е като Лалу Лероа не заради сумите, които може да иска за вината си, а за да може да каже, че се е преборил.

ХУБАВИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ: “11 жени и техните вина”

От момента на първия ми контакт с австрийското вино до ден-днешен не мога да се спра да се учудвам на желанието на австрийските винари да се сдружават в какви ли не организации, съюзи, общества, общности и кръгове с цел взаимна помощ, полза и популяризиране на австрийското вино. По пет, по десет изби, свързани помежду си от винарска, житейска или географска близост. Всеки винар, който познавам в Австрия е член на подобен кръг. Нормално е да се учудвам, все пак аз съм българка (повечето от вас сигурно си спомнят вица за българския казан в ада, който нямал нужда от дявол-пазач, защото българите сами се дърпали надолу).

Една от доста интересните организации в Австрия е “11 жени и техните вина”. Основателки са 11 дами-енолози на възраст от 25 до 45 години, за всяка една от които може да се каже, че е достигнала до върха на винарската кариера. От ръцете им излизат забележителни и вдъхновяващи вина, отличавани редовно с над 90 точки на международни дегустации. Всяка една от тях е признат авторитет в областта си на специализация, била тя сортови, купажни или биодинамични вина.

Дамите никога не биха признали, че са светила; прекалено скромни и отлично възпитани са, за да го направят. Те също така никога не биха се отпуснали върху лаврите си, защото спокойствието на духа не е отличителна черта за такива хора. Така се ражда малката голяма група, наречена “11 жени и техните вина” (www.11frauenundihreweine.at) – когато любопитството и желанието за споделяне и нуждата от взаимност, толерантност, приятелство и сърдечност станат по-важни от признанието на предимно мъжкия свят, който конкурира и оценява техните вина.

Автор: Яна Петкова - Vinoto.com