Класация месец МАРТ — дегустация ПОРТУГАЛСКИ ВИНА

Великобритания винаги е хранела топли чувства към португалците. Още през 12 век от Minho в Северозападна Португалия се е изнасяло вино за Англия. През 1386г. договорът от Уиндзор скрепява приятелство, което практически остава непокътнато и до ден-днешен. Винаги, когато Англия се е намирала във война с Франция, Португалия е била естествената алтернатива за вино. Когато Англия и Португалия подписват през 1703г. договора от Метуен, в Порто вече се е установила благоденстваща общност от английски и немски търговци на вино.

В края на 19 век листната въшка върлува в Португалия, както и из останалата Европа. Някои от областите така и не успяват да се възстановят от катастрофата. През значителна част от 20 век страната обръща гръб на света около себе си. Заради тоталитарния еднопартиен режим на Антонио Салазар, и кратката военна диктатура. Парадоксалното е, че на фона на тази международна изолация Португалия изкарва на винения пазар едни от най-успешните интернационални марки от близкото минало: полусухите, пенливи розета Mateus и Lancers. Приемането на страната в Европейския съюз има изключително благотворно влияние върху винарската й индустрия. Средствата, идващи от европейските фондове помагат за основното модернизиране на лозарството и винарството.

Поради сравнително изолираното икономическо развитие на страната много малко чужди сортове са успели да проникнат през границите й и днес Португалия е пълно със скъпоценности ковчеже по отношение на местни сортове грозде: култивират се общо 330 бели и червени сортове. Наред с Италия и Гърция, тя е един от най-значителните генни резервоари на световното винопроизводство.

От края на 19 век обаче изследователска работа почти не е провеждана и оставените на произвола на съдбата лозя са terra incognita не само за външни хора, а много често и за местните. След приемането на страната в ЕС са проведени много студии за определяне на най-благонадеждните и заслужаващи внимание португалски сортове. Като такива са определени следните бели:

• - Loureiro и Alvarinho (в областта Vinho Verde), Bical (в Bairrada), Encruzado (в Dao), Arinto (в Bucelas и цяла Южна Португалия)
• и червени сортове:
• - Touriga Nacional (Douro и Dao), Tinta Roriz – испанският Tempranillo (в Douro и в Alentejo, където се нарича още Aragonez), Baga (в Bairrada), Castelao Frances (в Ribatejo и Южна Португалия) и Trincadeira (в Alentejo).

Интернационални сортове като каберне совиньон и шардоне не се радват на популярност.

Характерът и качеството на португалските вина претърпяват коренна промяна през 90-те години на миналия век. Това касае особено тежките червени вина, за които се твърди, че притежават почти легендарен потенциал за отлежаване, но са почти негодни за консумация през първите години. Сега тези вина се правят в значително по-модерен стил и са “достъпни” значително по-рано във времето, без при това да губят сортовия си и тероарен характер.

Подсилените ликьорни вина мадейра и портвайн, в производството на които Португалия е традиционно силна, правят португалците една от първите занимаващи се с износ търговски нации.

От vinoto.com

Резултати от проведената дегустация:

Легенда:

100 – 95 т. – изключително вино, класика
 94 – 90 т. — вино с превъзходен характер и стил
 89 – 85 т. — отлично вино със специфични достойнства
 84 – 80 т. — добро, до много добро вино
 79 – 70 т. — средно подходящо за консумация вино, което може да има малки недостатъци
 Под 69 т. — лошо, не става за пиене и не се препоръчва